Преглед (Превод, предоставен от RealEscort Translate - Кликнете тук, за да видите оригиналния текст.) (Кликнете тук, за да видите преведения текст)
Dører som aldri vil la seg lukke igjen, kropp eller sjel
Isabella er der i kropp og det rent materielle, men der føler jeg det stopper også. Hennes øyne er rammet inn i dyptsittende mørke ringer, og tilstedeværelsen er litt som et maleri som en scroller nedover i en "Instagram"-feed, det bare er der og man glemmer hva en ser likefort som fingertuppene forlater skjermen. Fargene er fine og motivet til dels behagelig, men det er forgjengelig og forglemmelig. Utfordringen er ikke at det er det ytre som gjør det hele forgjengelig og forglemmelig, det er mangelen på noe annet og en tilstedeværelse som gir uttrykk for at du er nummer 12 den dagen og jo fortere dørhåndtaket blir lukket bak deg desto bedre. Min frykt er den at det er for mange timer på disse spesifikke latina-forankrete individene, og at det hele blir en eneste lang indutsri-lignende tilnærming til yrket de har valgt å tre inn i.
Problemet ligger i at det er en positiv (vel høyst disukterbart) ting for "de" (dette er ikke sagt med tanker om å være generaliserende/rasistisk, men sagt på bakgrunn av den faktiske arbeidsmessige organisatoriske realiteten), men ikke for "oss", for å si det veldig forsiktig. Videre så tror jeg at det kan være lurt å se etter dato for ankomst, og at desto lenger tid som går fra ankomst og til faktisk ønsket møte-dato, desto større er sannsynligheten for at et møte blir preget av en tilstedeværende uunngåelighet som ikke kan oppleves som annet enn kaldhet, om en selvfølgelig ikke er kald selv og bare ønsker"å få det gjort". Det vel jo nok alltids være noen tilhørende/befinnende i den gaten også.
Det positive er dog at bildene stemmer, likevel med en klar grad av retusjering/touch-ups/filter/strategisk sminking/positurer osv. Virkeligheten er vel alltid verre eller da forekommer i en mer redusert grad enn fiksjonen, dessverre, og det er jo nettopp dette det hele befinner seg nedsynket i, en fiksjon. Valget av lokalisasjon er bra, men delt av flere andre under samme vaiende flagg, vel bostedet er delt 9.9 av 10 ganger (fra min erfaring). Så her er det bare å belage seg på å møte kunder (noe jeg har gjort flere ganger), ettersom de som tar for seg kommunikasjonen ikke bryr seg om å tidsmessige beregne ulike ankomst-tider for de som skal møte de ulike bak døren, dessverre....
^
Et "tips" er å se på annonse-teksten, om du ønsker å unngå kollektive-botilstander, ettersom de ikke akkurat er de skarpeste knivene i skuffen, og simpelthen klipp-og-limer det samme for alle jentene som neste alltid er under samme tak. (dette er for de som verdsetter mer "privacy")
Jeg har lagt merke til at flere har kommentert dette tidligere, med frustrasjon som veldig forståelig utgangspunkt, hvor det som har blitt kommentert omhandler både profilenes tjeneste-utvalg men også da muligheten for og forhånds-avtale. Begge de to sistnevnte tingene kan man simpelthen fullstendig glemme, alt som står av tjenester er ikke overlappendende med hva som blir tilbudt på andre siden av døren (vel jo både og, noe tilbys men mye tilbys svært selektivt). Videre så kan jeg nevne at veldig mange "vanlige" inkluderte tjenester blir her tilbudt for ekstra kostnad, i form av utelukkende kontanter, så selv prisene er på mange måter misvisende. Forhånds-avtale er også helt utelukket ettersom det opereres med en første-mann-til-mølla og "samlebånd prinsippet". Med andre ord, de vil aldri under noen omstendigheter avtale på forhånd, i beste fall et par timer, men det er hvor langt det strekker seg. Nevner dette ut ifra erfaring.
Det er fært og ubehagelig å ordlegge meg på denne måten, men det er simpelthen virkeligheten så hva skal en ellers gjøre? Selvfølgelig kan man legge på filter og redigere ting til det bedre, men virkeligheten er virkeligheten. Alt annet vil være en tildekking av det som oppleves gjentatte ganger, hvorav jeg har for nysgjerrighetensskyld møtt Isabella mer enn en gang, for å se om det var snakk om "en dårlig dag", vel, det var det altså ikke slik jeg erfarte..
Врати, които никога няма да се затворят отново, тяло или душа
Изабела е там в тяло и чисто материалното, но там усещам, че спира също. Нейните очи са обрамчени в дълбоко седящи тъмни кръгове, и присъствието е малко като картина, която скролваш надолу в „Instagram“-фийд, просто е там и забравяш какво виждаш веднага щом пръстите напуснат екрана. Цветовете са хубави и мотивът донякъде приятен, но е преходен и забравим. Предизвикателството не е, че външното прави цялото преходно и забравимо, а липсата на нещо друго и присъствие, което изразява, че си номер 12 този ден и колкото по-бързо дръжката на вратата се затвори зад теб, толкова по-добре. Страхът ми е, че има твърде много часове върху тези специфични латино-закотвени индивиди, и че цялото става една дълга индустриално-подобна подход към професията, в която са избрали да влязат.
Проблемът е, че е положително (добре, силно дискусионно) нещо за „тях“ (това не е казано с мисли за генерализиране/расизъм, а казано на базата на фактическата работна организационна реалност), но не за „нас“, за да го кажа много внимателно. Освен това мисля, че може да е умно да се погледне датата на пристигане, и че колкото повече време минава от пристигането до действителната желана дата на срещата, толкова по-голяма е вероятността срещата да бъде белязана от присъстваща неизбежност, която не може да се изживее като друго освен студенина, ако разбира се не си студен сам и просто искаш „да го свършиш“. Сигурно винаги ще има някои, принадлежащи/намиращи се в тази улица също.
Положителното обаче е, че снимките съвпадат, все пак с ясна степен на ретуширане/touch-ups/филтри/стратегически грим/пози и т.н. Реалността винаги е по-лоша или се проявява в по-намалена степен от фикцията, за съжаление, и точно в това е потопено цялото, една фикция. Изборът на локация е добър, но споделен от няколко други под същото веещо се знаме, ами жилището е споделено 9.9 от 10 пъти (от моя опит). Така че тук просто трябва да се подготвиш да срещнеш клиенти (нещо, което съм правил няколко пъти), тъй като тези, които се занимават с комуникацията, не се интересуват да изчисляват времево различни времена на пристигане за тези, които трябва да срещнат различните зад вратата, за съжаление....
^
Един „съвет“ е да погледнеш текста на обявата, ако искаш да избегнеш колективни жилищни условия, тъй като те не са точно най-острите ножове в чекмеджето, и просто копират-и-поставят същото за всички момичета, които почти винаги са под един покрив. (това е за тези, които ценят повече „privacy“)
Забелязал съм, че няколко са коментирали това по-рано, с фрустрация като много разбираема отправна точка, където коментираното се отнася както до избора на услуги в профилите, така и до възможността за предварителна уговорка. И двете последни неща може просто напълно да забравиш, всичко, което пише за услуги, не се припокрива с това, което се предлага от другата страна на вратата (добре, и да и не, нещо се предлага, но много се предлага много селективно). Освен това мога да спомена, че много „обикновени“ включени услуги тук се предлагат срещу допълнителна цена, под формата на изключително в брой, така че дори цените са по много начини подвеждащи. Предварителната уговорка също е напълно изключена, тъй като се оперира с принцип първи дошъл-първи обслужен и „поточна линия“. С други думи, те никога при никакви обстоятелства няма да уговорят предварително, в най-добрия случай няколко часа, но това е докъдето стига. Споменавам това от опит.
Грозно и неприятно е да се изразявам по този начин, но това е просто реалността, така че какво друго да прави човек? Разбира се, може да се сложи филтър и да се редактират нещата към по-добро, но реалността е реалността. Всичко друго би било прикриване на това, което се изживява многократно, като аз от любопитство съм срещал Изабела повече от веднъж, за да видя дали става дума за „лош ден“, ами, не беше така, както аз изпитах..
